Днес е 22 Март. Повечето от нас го свързваме с първият ден от пролетта, но това е също ден, в който България се възражда след победата на Иван Асен ІІ над Теодор Комнин през далечната 1230 година.
Ето и малко исторически сведения:

През 1230 г. епирският владетел Теодор Комнин нахлува в българските предели. По това време на българския престол е цар Иван Асен II. В Търново той гради църква, която смята да превърне в своя фамилна гробница. Когато вестта за нахлуването на вероломния съсед стига до българската столица, църквата вече се зографисва. Царят свиква войската и на 9 март ­ в деня на Св. Четиридесет Севастийски мъченици, край днешното хасковско село Клокотница разгромява войските на нашественика. Българският владетел побеждава единствения си голям съперник на Балканите. Така започва триумфът на България като най-силната държава в европейския югоизток.
Владетелят посвещава новосъградения храм на светците, които са му помогнали да извоюва победата. Така църквата "Св. 40 мъченици" се превръща в храм на българската победа и мощ. В него цар Иван Асен поставя колона с паметен надпис като вечен спомен от клокотнишката битка:
"В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
В "Св. 40 мъченици" цар Иван Асен II поставя и други две знакови колони. Едната също е победна. Върху нея е името на един от превзетите от хан Крум византийски градове ­ крепостта Родосто на Мраморно море. Издигната е в столицата Плиска и вероятно е част от портик с други подобни колони, ознаменуващи ханските победи. Другата колона е със строителен надпис на Крумовия син хан Омуртаг. Тя разказва за градежа на нов хански дворец на Дунава и завършва с известния философски текст:
"Човек дори и добре да живее ­ умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил."